13 апр. 2007 г., 20:05

В Стаята… 

  Поэзия
688 0 4

В стаята бавно промъква се мракът,
всичко утихва - дочувам тъгата,
бавно дори и луната се скрива,
неволно узнала, че любовта си отива.

В стаята моя и твоя до вчера,
как да започна пак да живея,
само часовник малък ще трака,
бездушен, отмерващ от днес самотата.

В стаята прашна - сива килия,
там ти затвори душата - уби я,
сърцето наказа със тежка присъда,
между хладни стени от любов да загива.

В стаята малка след ден или век,
пак ще витае спомен за теб,
пак часовник нейде ще трака,
но вече забравил... Откога ли е тук?...
Самотата...

© Ирина Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??