В Стаята…
В стаята бавно промъква се мракът,
всичко утихва - дочувам тъгата,
бавно дори и луната се скрива,
неволно узнала, че любовта си отива.
В стаята моя и твоя до вчера,
как да започна пак да живея,
само часовник малък ще трака,
бездушен, отмерващ от днес самотата.
В стаята прашна - сива килия,
там ти затвори душата - уби я,
сърцето наказа със тежка присъда,
между хладни стени от любов да загива.
В стаята малка след ден или век,
пак ще витае спомен за теб,
пак часовник нейде ще трака,
но вече забравил... Откога ли е тук?...
Самотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Тодорова Все права защищены
Благодаря ви!
