22 mar 2024, 11:47

В стъпките ми никнат… виолетки

  Poesía
441 6 15

На припека встрани от пътя,

в стъпките, оставила ни Пролетта

люлеят стъбълца напъпили

най-дъхавите пролетни цветя.

Дали художник мним е сбирал

в палитрата си синьо от небето

и с алено от залеза карминен

обагрил е цвета във виолетово?

На пръсти стъпвам, за да вдишам

теменужената дивна нежност,

подобно стих, от Яворов написан

с мастило в резедавата безбрежност.

Във въздуха витае ароматна влага.

Усещам Пролетта във всяка клетка!

И кълнове от радост избуяват,

а в стъпките ми никнат… виолетки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...