22 mar 2024, 11:47

В стъпките ми никнат… виолетки

  Poesía
448 6 15

На припека встрани от пътя,

в стъпките, оставила ни Пролетта

люлеят стъбълца напъпили

най-дъхавите пролетни цветя.

Дали художник мним е сбирал

в палитрата си синьо от небето

и с алено от залеза карминен

обагрил е цвета във виолетово?

На пръсти стъпвам, за да вдишам

теменужената дивна нежност,

подобно стих, от Яворов написан

с мастило в резедавата безбрежност.

Във въздуха витае ароматна влага.

Усещам Пролетта във всяка клетка!

И кълнове от радост избуяват,

а в стъпките ми никнат… виолетки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...