В стъпките ми никнат… виолетки
На припека встрани от пътя,
в стъпките, оставила ни Пролетта
люлеят стъбълца напъпили
най-дъхавите пролетни цветя.
Дали художник мним е сбирал
в палитрата си синьо от небето
и с алено от залеза карминен
обагрил е цвета във виолетово?
На пръсти стъпвам, за да вдишам
теменужената дивна нежност,
подобно стих, от Яворов написан
с мастило в резедавата безбрежност.
Във въздуха витае ароматна влага.
Усещам Пролетта във всяка клетка!
И кълнове от радост избуяват,
а в стъпките ми никнат… виолетки.
© Даниела Виткова All rights reserved.
