22 мар. 2024 г., 11:47

В стъпките ми никнат… виолетки

442 6 15

На припека встрани от пътя,

в стъпките, оставила ни Пролетта

люлеят стъбълца напъпили

най-дъхавите пролетни цветя.

Дали художник мним е сбирал

в палитрата си синьо от небето

и с алено от залеза карминен

обагрил е цвета във виолетово?

На пръсти стъпвам, за да вдишам

теменужената дивна нежност,

подобно стих, от Яворов написан

с мастило в резедавата безбрежност.

Във въздуха витае ароматна влага.

Усещам Пролетта във всяка клетка!

И кълнове от радост избуяват,

а в стъпките ми никнат… виолетки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...