9 jun 2019, 23:15  

Бе в синя шир 

  Poesía
1626 19 28

"На клепките ми грее светъл сън

и моля се дано да те достигне..."

 

 

 

 

 

Виж птиците политнали нагоре

се връщат на земята, но без рани.

Не знаят хората, така не могат –

да падат от високо, без да страдат.

Защото там, където те обикнах,

бе синя шир на обич без пощада.

Летях към теб, но все не те достигах,

а ехото, прошепваше ми: падай.

Не, аз не чувах. Стигаше ми само,

в очите ти да видя светлината.

Но теб те нямаше, а мойто рамо,

се счупи от стремежа на тълпата.

Ранените се блъскаха край мене,

телата им отскачаха в скалите,

а новите летящи, устремени,

пристигаха с хипноза на очите.

Рисуваха напъпили памуци,

по облаци издялани от пръсти.

Гореше над памука ярко слънце,

и впиваше по кожата ми устни.

Прогаряше човешката ми стигма,

очите ти далечен сън, искрица.

С ръцете си, не можех да те стигна.

Не бях ни падаща. Нито пък птица.

© Силвия Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изпуснала съм този чудесен стих!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ти за хубавите думи, радвам се, че ти е харесало.
  • Красиво ! Истинска поезия !!
  • Благодаря Ви много за топлите думи!
  • Ти си едно прекрасно пиленце. Продължавай да пърхаш в поетичния небосвод.
  • Много красиво и въздействащо! Поздравления!
  • Как съм успял да пропусна...нищо, намерих го .
  • Благодаря Ви, Мария, Ангел и Роси!
  • Красива поезия!
  • Великолепно, Силвия!
    Като блясъка на луната по Пълнолуние.
  • Очарована съм, Силви! Изящен и запомнящ се стих!
  • Наде, Доче, Бени, благодаря Ви момичета!
  • Невероятни, силновъздействащи образи... Браво, Силве!
  • Отново много емоционален стих и една докосваща дълбочина на мислите. Възхищение от мен, Силвия!
  • Много е хубаво! Много!
  • Благодаря ти, Гавраил!
    Благодаря за любими 🍀.
  • Бях с теб в синята шир на чувствата и незарастващите душевни дири.
    Поздравление!
  • Благодарности, Иржи за усмихнатия коментар. Отваряме фабрика за манифестиращи стихчета в сайта. Ще маршируват като чавдарчета, пионерчета и комсомолци . Изобщо не се притеснявай, ако пропуснеш някое.
    Сърдечни поздрави, Майче, Иржи!
  • По-прекрасно не можеше да бъде,Силве!И като стих и като съдържание!А как ги фабрикуваш...имам чувството,че съм на манифестация...Ако за миг загубя ритъма на колоната/не влизам с вайта един ден/ и вече не мога да вляза в крак/не мога да догоня това производство!!/А това темпо много шлайфа произведението....
  • Благодаря ти много, Майче. За мен е чест. Да .
  • Хареса ми особено дълбочината в първото четиристишие. Работила си върху ритмиката и резултатите са на лице. Поздравявам те за което!
  • Благодаря Ви от сърце за прекрасните коментари, Ангелче, Краси, Стойчо, Марианче, Веси, Мария! Ценя мнението Ви.
    Стойчо, не съм пропуснала, благодаря ти за внимателния прочит. Не е част от стихотворението, но е като въведение от усещането. Оставих го малко отделено, защото е с по-малко стъпки.
    Относно стихотворение, исках да развия една идея в стихотворна форма, която беше почти готова за фантастичен разказ, дано да съм успяла. Благодаря още веднъж, много ме зарадвахте!
  • Много образно и цветно, със завладяващ ритъм. Хареса ми, Силвия. Поздравления.
  • Много ми хареса!Поздрави!
  • Като че ли в началото липсва едно четиристишие, защото има голям интервал между редовете (?), освен това има прекъсване на мисълта...
    Иначе останалата част от текста е много лирична!
  • ... и всички бели листи са криле, и може да летиш когато искаш Поздрави!
  • Благодаря ти много, Цвети!
  • Много хубаво! Мъдро, образно и нежно!
Propuestas
: ??:??