9 nov 2007, 9:02

В свистенето на есенния вятър

  Poesía
784 0 2

В свистенето на есенния вятър

 

В свистенето

на есенния вятър

дочух безброй

крещящи гласове.

Събрани в едно,

те питаха

( дали, за да узнаят,

 или не) :

- Къде е силата на любовта?

Без да се замислям,

отговорих:

- Във живота!

Без да се замислям

се обърнах към

Голгота

и видях

Свята кръв,

отмиваща греха.

Видях страдание

и смърт,

и празен гроб,

и нов живот,

и оправдание.

В свистенето

на есенния вятър

дочух безброй

крещящи гласове.

Дали, за да узнаят,

или не, те питаха:

- Можеш ли да видиш

любовта?

Отговорих:

- Толкова е просто.

Ето Го.

Облечен в светлина.

 Възкръсналият Господ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...