Nov 9, 2007, 9:02 AM

В свистенето на есенния вятър

  Poetry
783 0 2

В свистенето на есенния вятър

 

В свистенето

на есенния вятър

дочух безброй

крещящи гласове.

Събрани в едно,

те питаха

( дали, за да узнаят,

 или не) :

- Къде е силата на любовта?

Без да се замислям,

отговорих:

- Във живота!

Без да се замислям

се обърнах към

Голгота

и видях

Свята кръв,

отмиваща греха.

Видях страдание

и смърт,

и празен гроб,

и нов живот,

и оправдание.

В свистенето

на есенния вятър

дочух безброй

крещящи гласове.

Дали, за да узнаят,

или не, те питаха:

- Можеш ли да видиш

любовта?

Отговорих:

- Толкова е просто.

Ето Го.

Облечен в светлина.

 Възкръсналият Господ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...