Nov 9, 2007, 9:02 AM

В свистенето на есенния вятър

  Poetry
776 0 2

В свистенето на есенния вятър

 

В свистенето

на есенния вятър

дочух безброй

крещящи гласове.

Събрани в едно,

те питаха

( дали, за да узнаят,

 или не) :

- Къде е силата на любовта?

Без да се замислям,

отговорих:

- Във живота!

Без да се замислям

се обърнах към

Голгота

и видях

Свята кръв,

отмиваща греха.

Видях страдание

и смърт,

и празен гроб,

и нов живот,

и оправдание.

В свистенето

на есенния вятър

дочух безброй

крещящи гласове.

Дали, за да узнаят,

или не, те питаха:

- Можеш ли да видиш

любовта?

Отговорих:

- Толкова е просто.

Ето Го.

Облечен в светлина.

 Възкръсналият Господ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...