14 ene 2021, 7:19

В сърцето ми се сгуши лято

  Poesía
524 1 5

За миг ще си представя, че в небето,

не идва люта зима – идва лято.

Обгръща ме с лъчите си и ето –

дочувам песните на звучно ято.

 

За миг представям си – очи притворил,

как люшкат се окичени ливади,

щом леко вятърът им заговори,

поклаща ги във танц сред серенади.

 

Представям си и … сякаш стана топло,

но не навън – навън вилнеят бури.

В сърцето ми се сгуши лято кротко

без капка мразовитост помежду ни!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зареждате ме с вашите вдъхновяващи коментари, Инче, Деа, Ели, Дари! Поздрави!
  • Толкова естествено казано И естествено хубаво. Финалът изплува неочаквано красиво
  • Да е топло в душата ти,Дани! Хубав стих!
  • Да! И аз си го представих
  • Там му е мястото на лятото!... Дани, почти не остана...един февруари и след Осми Март вече тръгваме по бански

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...