14 янв. 2021 г., 07:19

В сърцето ми се сгуши лято

519 1 5

За миг ще си представя, че в небето,

не идва люта зима – идва лято.

Обгръща ме с лъчите си и ето –

дочувам песните на звучно ято.

 

За миг представям си – очи притворил,

как люшкат се окичени ливади,

щом леко вятърът им заговори,

поклаща ги във танц сред серенади.

 

Представям си и … сякаш стана топло,

но не навън – навън вилнеят бури.

В сърцето ми се сгуши лято кротко

без капка мразовитост помежду ни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зареждате ме с вашите вдъхновяващи коментари, Инче, Деа, Ели, Дари! Поздрави!
  • Толкова естествено казано И естествено хубаво. Финалът изплува неочаквано красиво
  • Да е топло в душата ти,Дани! Хубав стих!
  • Да! И аз си го представих
  • Там му е мястото на лятото!... Дани, почти не остана...един февруари и след Осми Март вече тръгваме по бански

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...