Jan 14, 2021, 7:19 AM

В сърцето ми се сгуши лято

  Poetry
516 1 5

За миг ще си представя, че в небето,

не идва люта зима – идва лято.

Обгръща ме с лъчите си и ето –

дочувам песните на звучно ято.

 

За миг представям си – очи притворил,

как люшкат се окичени ливади,

щом леко вятърът им заговори,

поклаща ги във танц сред серенади.

 

Представям си и … сякаш стана топло,

но не навън – навън вилнеят бури.

В сърцето ми се сгуши лято кротко

без капка мразовитост помежду ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Зареждате ме с вашите вдъхновяващи коментари, Инче, Деа, Ели, Дари! Поздрави!
  • Толкова естествено казано И естествено хубаво. Финалът изплува неочаквано красиво
  • Да е топло в душата ти,Дани! Хубав стих!
  • Да! И аз си го представих
  • Там му е мястото на лятото!... Дани, почти не остана...един февруари и след Осми Март вече тръгваме по бански

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...