11 abr 2015, 20:18

В тази стая е толкова тихо...

  Poesía
731 0 5

 

В тази стая е толкова тихо, че само дъжда
слива своята песен с часовниковите стрелки.
Всичко друго е с мирис на дългогодишна тъга.
На леглото до мен не жена, ами сянка лежи.
Нямам думи, с които да вдъхна в живота и смисъл.
Нямам сили сълзите, които напират да спра.
Във очите и вече почти един век е изписан...
Само тялом тя вече е тук. И жадува смъртта.
А НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ това да се случи!
Пък дори и дълбоко, дълбоко във мене да знам, 
че тук всяка секунда, и поглед, и мисъл - я мъчи...
И сестрите, и брат и, мъжът и, синът и... са там.
А тя тук е... където е толкова, толкова тихо...
И ме гледат от всякъде нейните мъртви роднини...
Колко искам да вдъхна в очите и някакъв смисъл...
Но мълча... И сълзите опитвам се някак да спирам...


06.04.2015 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Казано е толкова силно, че ме заболя. Дано Бог ни даде сила и кураж!
  • Не е в наша власт да спрем неизбежното, но колко трудно е да се примирим с този факт... Поздрави, Линка!
  • !!!- писанчо. Приятна събота и неделя.
  • Христос Възкреси, Павлина, само преди 10 минути!
    Тежка задача имаш, но Той щедро ще те благослови!
    Стихотворението ти е много добре изпълнено.Талантливо
    сътворено, но за болката нямам думи.Нека тази Най-светла Възкесентска нощ за християните от цял свят да свветне и на вашия прозорец и нашия Велик Бог-син Исус Христос стори чудо при вас!Амин!
  • Толкова много болка и тъга има в тези редове!Съпричастна съм с тази изповядана мъка. Всеки има жестоки часове в своя живот, но надеждата не бива да ни изоставя никога.А когато е късно за промяна, утехата ни дават близките и приятелите.Споделената болка се понася по-леко.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...