В тази стая е толкова тихо...
В тази стая е толкова тихо, че само дъжда
слива своята песен с часовниковите стрелки.
Всичко друго е с мирис на дългогодишна тъга.
На леглото до мен не жена, ами сянка лежи.
Нямам думи, с които да вдъхна в живота и смисъл.
Нямам сили сълзите, които напират да спра.
Във очите и вече почти един век е изписан...
Само тялом тя вече е тук. И жадува смъртта.
А НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ това да се случи!
Пък дори и дълбоко, дълбоко във мене да знам,
че тук всяка секунда, и поглед, и мисъл - я мъчи...
И сестрите, и брат и, мъжът и, синът и... са там.
А тя тук е... където е толкова, толкова тихо...
И ме гледат от всякъде нейните мъртви роднини...
Колко искам да вдъхна в очите и някакъв смисъл...
Но мълча... И сълзите опитвам се някак да спирам...
06.04.2015 г.
© Павлина Соколова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Казано е толкова силно, че ме заболя. Дано Бог ни даде сила и кураж!
-
Не е в наша власт да спрем неизбежното, но колко трудно е да се примирим с този факт... Поздрави, Линка!
-
!!!- писанчо. Приятна събота и неделя.
-
Христос Възкреси, Павлина, само преди 10 минути!
Тежка задача имаш, но Той щедро ще те благослови!
Стихотворението ти е много добре изпълнено.Талантливо
сътворено, но за болката нямам думи.Нека тази Най-светла Възкесентска нощ за християните от цял свят да свветне и на вашия прозорец и нашия Велик Бог-син Исус Христос стори чудо при вас!Амин! -
Толкова много болка и тъга има в тези редове!Съпричастна съм с тази изповядана мъка. Всеки има жестоки часове в своя живот, но надеждата не бива да ни изоставя никога.А когато е късно за промяна, утехата ни дават близките и приятелите.Споделената болка се понася по-леко.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
