Avis (Павлина Соколова)
362 968
11.04.2015 г., 20:18 ч.

В тази стая е толкова тихо... 

  Поезия
532 0 5

 

В тази стая е толкова тихо, че само дъжда
слива своята песен с часовниковите стрелки.
Всичко друго е с мирис на дългогодишна тъга.
На леглото до мен не жена, ами сянка лежи.
Нямам думи, с които да вдъхна в живота и смисъл.
Нямам сили сълзите, които напират да спра.
Във очите и вече почти един век е изписан...
Само тялом тя вече е тук. И жадува смъртта.
А НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ, НЕ ИСКАМ това да се случи!
Пък дори и дълбоко, дълбоко във мене да знам, 
че тук всяка секунда, и поглед, и мисъл - я мъчи...
И сестрите, и брат и, мъжът и, синът и... са там.
А тя тук е... където е толкова, толкова тихо...
И ме гледат от всякъде нейните мъртви роднини...
Колко искам да вдъхна в очите и някакъв смисъл...
Но мълча... И сълзите опитвам се някак да спирам...


06.04.2015 г.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Казано е толкова силно, че ме заболя. Дано Бог ни даде сила и кураж!
  • Не е в наша власт да спрем неизбежното, но колко трудно е да се примирим с този факт... Поздрави, Линка!
  • !!!- писанчо. Приятна събота и неделя.
  • Христос Възкреси, Павлина, само преди 10 минути!
    Тежка задача имаш, но Той щедро ще те благослови!
    Стихотворението ти е много добре изпълнено.Талантливо
    сътворено, но за болката нямам думи.Нека тази Най-светла Възкесентска нощ за християните от цял свят да свветне и на вашия прозорец и нашия Велик Бог-син Исус Христос стори чудо при вас!Амин!
  • Толкова много болка и тъга има в тези редове!Съпричастна съм с тази изповядана мъка. Всеки има жестоки часове в своя живот, но надеждата не бива да ни изоставя никога.А когато е късно за промяна, утехата ни дават близките и приятелите.Споделената болка се понася по-леко.
Предложения
: ??:??