В тихите нощи
В тихите нощи по белите листи
самотен се скитам в безкрая,
сърцето се взира нов път да открие,
душата невярваща тихо ридае.
Отнейде долита глух вопъл,
навярно неверник друг си мечтае,
ослушвам се, взирам се в мрака...
отново съм сам, всичко лъжа е...
Поемам кервана по белите листи,
нареждам наниз от чувства...
Нощта пак преваля, зора се разлиства,
довиждане стихче, сбогом "изкуство"...
Кошмарно, нали?
Недоспали мечти...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Todos los derechos reservados
