24 мар. 2009 г., 02:21

В тихите нощи

1.4K 0 21

В тихите нощи по белите листи

самотен се скитам в безкрая,

сърцето се взира нов път да открие,

душата невярваща тихо ридае.

 

Отнейде долита глух вопъл,

навярно неверник друг си мечтае,

ослушвам се,  взирам се в мрака...

отново съм сам,  всичко лъжа е...

 

Поемам кервана по белите листи,

нареждам наниз от чувства...

Нощта пак преваля,  зора се разлиства,

довиждане стихче,  сбогом  "изкуство"...

 

Кошмарно,  нали?

Недоспали мечти...!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!!! Тъжно!!!
  • Много ми хареса!
  • направо ме уби с тоя край! Обаче продължаваш да пишеш, така че всичко си е наред!
  • Тишината и самотата раждат изкуство!
    http://www.vbox7.com/play:5fcf900a

  • По коментара на doreto66 (Келено Дарк Харпи) в следващия вариант на стиха би могло да запиша: "довиждане Музо, сбогом "изкуство"...
    Винаги съм уважавал компетентното И мнение. В случая не споделям виждането И. Следя с внимание творбите и коментарите И. Благодарности!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...