В тихите нощи

Поезия » Философска

1.4K 0 21

В тихите нощи по белите листи

самотен се скитам в безкрая,

сърцето се взира нов път да открие,

душата невярваща тихо ридае.

Отнейде долита глух вопъл,

навярно неверник друг си мечтае,

ослушвам се, взирам се в мрака...

отново съм сам, всичко лъжа е...

Поемам кервана по белите листи,

нареждам наниз от чувства...

Нощта пак преваля, зора се разлиства,

довиждане стихче, сбогом "изкуство"...

Кошмарно, нали?

Недоспали мечти...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

galenaGV (Галена Воротинцева)

Много хубаво!!! Тъжно!!!

2009-06-04T17:24:07+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Много ми хареса!

2009-04-17T08:16:53+03:00
ananel (Нелиса)

направо ме уби с тоя край! Обаче продължаваш да пишеш, така че всичко си е наред!

2009-04-10T14:41:23+03:00
marioni (Мария )

Тишината и самотата раждат изкуство!
http://www.vbox7.com/play:5fcf900a

2009-03-28T00:12:19+02:00
wind2008 (Владимир)

По коментара на doreto66 (Келено Дарк Харпи) в следващия вариант на стиха би могло да запиша: "довиждане Музо, сбогом "изкуство"...
Винаги съм уважавал компетентното И мнение. В случая не споделям виждането И. Следя с внимание творбите и коментарите И. Благодарности!

2009-03-24T23:08:53+02:00