В тихите нощи по белите листи
самотен се скитам в безкрая,
сърцето се взира нов път да открие,
душата невярваща тихо ридае.
Отнейде долита глух вопъл,
навярно неверник друг си мечтае,
ослушвам се, взирам се в мрака...
отново съм сам, всичко лъжа е...
Поемам кервана по белите листи,
нареждам наниз от чувства...
Нощта пак преваля, зора се разлиства,
довиждане стихче, сбогом "изкуство"...
Кошмарно, нали?
Недоспали мечти...!
© Владимир All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
