В тихите нощи по белите листи
самотен се скитам в безкрая,
сърцето се взира нов път да открие,
душата невярваща тихо ридае.
Отнейде долита глух вопъл,
навярно неверник друг си мечтае,
ослушвам се, взирам се в мрака...
отново съм сам, всичко лъжа е...
Поемам кервана по белите листи,
нареждам наниз от чувства...
Нощта пак преваля, зора се разлиства,
довиждане стихче, сбогом "изкуство"... ...