23 nov 2007, 10:15

В тишината...

1.5K 0 44

 

 

                                 В тишината се провирам

             между

             капките в дъжда,

             босонога

             и невидима

             влизам тихо във съня.

 

             В прилива на нежност

             бяла,

             кротка и добра,

             докосвам те

             с обичане,

             както никой досега.

 

             Пречиствам любовта ни

             малка капка

             от дъжда,

             в очите ми

             събрана,

             изплакана в сълза.

 

             Когато утре ще си буден

             в мокротата

             на деня,

             пак до теб

             ще бъда

             като спомен от съня.

 

 

 

 

                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...