В тишината...
В тишината се провирам
между
капките в дъжда,
босонога
и невидима
влизам тихо във съня.
В прилива на нежност
бяла,
кротка и добра,
докосвам те
с обичане,
както никой досега.
Пречиствам любовта ни
малка капка
от дъжда,
в очите ми
събрана,
изплакана в сълза.
Когато утре ще си буден
в мокротата
на деня,
пак до теб
ще бъда
като спомен от съня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
