В тишината се провирам
между
капките в дъжда,
босонога
и невидима
влизам тихо във съня.
В прилива на нежност
бяла,
кротка и добра,
докосвам те
с обичане,
както никой досега.
Пречиствам любовта ни
малка капка
от дъжда,
в очите ми
събрана,
изплакана в сълза.
Когато утре ще си буден
в мокротата
на деня,
пак до теб
ще бъда
като спомен от съня.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
