В тишината се провирам
между
капките в дъжда,
босонога
и невидима
влизам тихо във съня.
В прилива на нежност
бяла,
кротка и добра,
докосвам те
с обичане,
както никой досега.
Пречиствам любовта ни
малка капка
от дъжда,
в очите ми
събрана,
изплакана в сълза.
Когато утре ще си буден
в мокротата
на деня,
пак до теб
ще бъда
като спомен от съня.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
