В тишината избуява чувство властно
В тишината избуява чувство властно,
в което с теб сме пулс и още нещо –
толкова голямо и така прекрасно,
че душите ни стават все по-горещи.
Изпращам ти светли ласки по звездите.
Отвори прозореца за нощна свежест
и ще ме усетиш, там някъде в косите,
как ти прошепвам: Ти си моята прелест.
Било е винаги вечер в утро да прелее.
Нашата любов не може да се обори
и всички хора до край ще вярват в нея,
защото днес със сърцата си говорим.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Георгиев Todos los derechos reservados
