В тишината избуява чувство властно
В тишината избуява чувство властно,
в което с теб сме пулс и още нещо –
толкова голямо и така прекрасно,
че душите ни стават все по-горещи.
Изпращам ти светли ласки по звездите.
Отвори прозореца за нощна свежест
и ще ме усетиш, там някъде в косите,
как ти прошепвам: Ти си моята прелест.
Било е винаги вечер в утро да прелее.
Нашата любов не може да се обори
и всички хора до край ще вярват в нея,
защото днес със сърцата си говорим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
