18 jun 2021, 9:51

В този миг

  Poesía
600 6 15

Само миг и ще съмне.
Тъмното ще се плъзне
по гръбнак от минути.
Слънцето ще припали
огнени минзухари,
после в злато ще лумне.

Само миг и ще има
бегъл спомен от зима
посред зноя на дните.
А треви избуели
ще разстелят дантели
за мегдан на щурците.

Само миг. И тогава
намери ме такава
по-прозрачна  от вятър.
Със звезди по косите,
две морета в очите
и усмивка - трендафил.

И когато,

когато
цялата съм от лято,
ръж щом цъфне в полето,
целуни ме, че после
идва есен и още
ще пустее небето.

Само миг ще ме има -
млада, силна.

Вземи ме!
Как на птица приличам!
И прелитам, не чакам
нито зима, ни мрака...

 

В този миг ме обичай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...