18 jun 2021, 9:51

В този миг

  Poesía
601 6 15

Само миг и ще съмне.
Тъмното ще се плъзне
по гръбнак от минути.
Слънцето ще припали
огнени минзухари,
после в злато ще лумне.

Само миг и ще има
бегъл спомен от зима
посред зноя на дните.
А треви избуели
ще разстелят дантели
за мегдан на щурците.

Само миг. И тогава
намери ме такава
по-прозрачна  от вятър.
Със звезди по косите,
две морета в очите
и усмивка - трендафил.

И когато,

когато
цялата съм от лято,
ръж щом цъфне в полето,
целуни ме, че после
идва есен и още
ще пустее небето.

Само миг ще ме има -
млада, силна.

Вземи ме!
Как на птица приличам!
И прелитам, не чакам
нито зима, ни мрака...

 

В този миг ме обичай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...