В този миг
Само миг и ще съмне.
Тъмното ще се плъзне
по гръбнак от минути.
Слънцето ще припали
огнени минзухари,
после в злато ще лумне.
Само миг и ще има
бегъл спомен от зима
посред зноя на дните.
А треви избуели
ще разстелят дантели
за мегдан на щурците.
Само миг. И тогава
намери ме такава
по-прозрачна от вятър.
Със звезди по косите,
две морета в очите
и усмивка - трендафил.
И когато,
когато
цялата съм от лято,
ръж щом цъфне в полето,
целуни ме, че после
идва есен и още
ще пустее небето.
Само миг ще ме има -
млада, силна.
Вземи ме!
Как на птица приличам!
И прелитам, не чакам
нито зима, ни мрака...
В този миг ме обичай!
© Деа All rights reserved.
