5 sept 2014, 23:55

В този театър

  Poesía » Otra
589 0 5

В този театър, наречен живот,

аз играя своята роля.

Режисьорът е този

високо над нас,

всеки ден му се моля.

Не за здраве -

то се руши,

не ми трябват богатства.

Искам тръпка,

на сцената пот да тече,

адреналин да господства.

 

А завесата падне ли,

станеш ли зрител - няма мечти.

Ръкопляскай на другите,

то, сърцето може с тъга да мълчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ваня, благодаря за съпричастието!
  • ..." Станеш ли зрител - няма мечти?"...И защо зрителите да нямат мечти? Добро е стихчето ти, авторе, но в изобилието на щастието си, за което от години ни уверяваш се долавя...известна несигурност. Дано това са само мисли...авторски.
  • Санвали, Жанет, добре дошли и благодаря!
  • Приятно ме изненада с този си стих, Боженски.
    Поздрави!
  • "В този театър, наречен живот,
    аз играя своята роля."

    Хубаво, Иван!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...