bojenski (Иван Иванов)
10 266

5 sept 2014, 23:55

В този театър

Poesía » Otra

588 0 5

В този театър, наречен живот,

аз играя своята роля.

Режисьорът е този

високо над нас,

всеки ден му се моля.

Не за здраве -

то се руши,

не ми трябват богатства.

Искам тръпка,

на сцената пот да тече,

адреналин да господства.

А завесата падне ли,

станеш ли зрител - няма мечти.

Ръкопляскай на другите,

то, сърцето може с тъга да мълчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojenski (Иван Иванов)

Ваня, благодаря за съпричастието!

2014-09-10T07:48:02+03:00
naurskaia (Бета Наур)

..." Станеш ли зрител - няма мечти?"...И защо зрителите да нямат мечти? Добро е стихчето ти, авторе, но в изобилието на щастието си, за което от години ни уверяваш се долавя...известна несигурност. Дано това са само мисли...авторски.

2014-09-08T15:00:09+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Санвали, Жанет, добре дошли и благодаря!

2014-09-06T15:44:15+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Приятно ме изненада с този си стих, Боженски.
Поздрави!

2014-09-06T14:12:46+03:00
Sanvali (Санвали)

"В този театър, наречен живот,
аз играя своята роля."

Хубаво, Иван!

2014-09-06T11:49:21+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0