bojenski (Иван Иванов)
10 266

5 sept 2014, 23:55

В този театър

Poesía » Otra

592 0 5

В този театър, наречен живот,

аз играя своята роля.

Режисьорът е този

високо над нас,

всеки ден му се моля.

Не за здраве -

то се руши,

не ми трябват богатства.

Искам тръпка,

на сцената пот да тече,

адреналин да господства.

А завесата падне ли,

станеш ли зрител - няма мечти.

Ръкопляскай на другите,

то, сърцето може с тъга да мълчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bojenski (Иван Иванов)

Ваня, благодаря за съпричастието!

2014-09-10T07:48:02+03:00
naurskaia (Бета Наур)

..." Станеш ли зрител - няма мечти?"...И защо зрителите да нямат мечти? Добро е стихчето ти, авторе, но в изобилието на щастието си, за което от години ни уверяваш се долавя...известна несигурност. Дано това са само мисли...авторски.

2014-09-08T15:00:09+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Санвали, Жанет, добре дошли и благодаря!

2014-09-06T15:44:15+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Приятно ме изненада с този си стих, Боженски.
Поздрави!

2014-09-06T14:12:46+03:00
Sanvali (Санвали)

"В този театър, наречен живот,
аз играя своята роля."

Хубаво, Иван!

2014-09-06T11:49:21+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0