5 sept 2014, 23:55

В този театър 

  Poesía » Otra
403 0 5

В този театър, наречен живот,

аз играя своята роля.

Режисьорът е този

високо над нас,

всеки ден му се моля.

Не за здраве -

то се руши,

не ми трябват богатства.

Искам тръпка,

на сцената пот да тече,

адреналин да господства.

 

А завесата падне ли,

станеш ли зрител - няма мечти.

Ръкопляскай на другите,

то, сърцето може с тъга да мълчи...

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ваня, благодаря за съпричастието!
  • ..." Станеш ли зрител - няма мечти?"...И защо зрителите да нямат мечти? Добро е стихчето ти, авторе, но в изобилието на щастието си, за което от години ни уверяваш се долавя...известна несигурност. Дано това са само мисли...авторски.
  • Санвали, Жанет, добре дошли и благодаря!
  • Приятно ме изненада с този си стих, Боженски.
    Поздрави!
  • "В този театър, наречен живот,
    аз играя своята роля."

    Хубаво, Иван!
Propuestas
: ??:??