В този театър

Поэзия » Другая

586 0 5

В този театър, наречен живот,

аз играя своята роля.

Режисьорът е този

високо над нас,

всеки ден му се моля.

Не за здраве -

то се руши,

не ми трябват богатства.

Искам тръпка,

на сцената пот да тече,

адреналин да господства.

А завесата падне ли,

станеш ли зрител - няма мечти.

Ръкопляскай на другите,

то, сърцето може с тъга да мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bojenski (Иван Иванов)

Ваня, благодаря за съпричастието!

2014-09-10T07:48:02+03:00
naurskaia (Бета Наур)

..." Станеш ли зрител - няма мечти?"...И защо зрителите да нямат мечти? Добро е стихчето ти, авторе, но в изобилието на щастието си, за което от години ни уверяваш се долавя...известна несигурност. Дано това са само мисли...авторски.

2014-09-08T15:00:09+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Санвали, Жанет, добре дошли и благодаря!

2014-09-06T15:44:15+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Приятно ме изненада с този си стих, Боженски.
Поздрави!

2014-09-06T14:12:46+03:00
Sanvali (Санвали)

"В този театър, наречен живот,
аз играя своята роля."

Хубаво, Иван!

2014-09-06T11:49:21+03:00