bojenski (Иван Иванов)
10 266

Sep 5, 2014, 11:55 PM

В този театър

Poetry » Other

585 0 5

В този театър, наречен живот,

аз играя своята роля.

Режисьорът е този

високо над нас,

всеки ден му се моля.

Не за здраве -

то се руши,

не ми трябват богатства.

Искам тръпка,

на сцената пот да тече,

адреналин да господства.

А завесата падне ли,

станеш ли зрител - няма мечти.

Ръкопляскай на другите,

то, сърцето може с тъга да мълчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

bojenski (Иван Иванов)

Ваня, благодаря за съпричастието!

2014-09-10T07:48:02+03:00
naurskaia (Бета Наур)

..." Станеш ли зрител - няма мечти?"...И защо зрителите да нямат мечти? Добро е стихчето ти, авторе, но в изобилието на щастието си, за което от години ни уверяваш се долавя...известна несигурност. Дано това са само мисли...авторски.

2014-09-08T15:00:09+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Санвали, Жанет, добре дошли и благодаря!

2014-09-06T15:44:15+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Приятно ме изненада с този си стих, Боженски.
Поздрави!

2014-09-06T14:12:46+03:00
Sanvali (Санвали)

"В този театър, наречен живот,
аз играя своята роля."

Хубаво, Иван!

2014-09-06T11:49:21+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0