bojenski (Иван Иванов)
266 2732
5.09.2014 г., 23:55 ч.

В този театър 

  Поезия » Друга
402 0 5

В този театър, наречен живот,

аз играя своята роля.

Режисьорът е този

високо над нас,

всеки ден му се моля.

Не за здраве -

то се руши,

не ми трябват богатства.

Искам тръпка,

на сцената пот да тече,

адреналин да господства.

 

А завесата падне ли,

станеш ли зрител - няма мечти.

Ръкопляскай на другите,

то, сърцето може с тъга да мълчи...

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ваня, благодаря за съпричастието!
  • ..." Станеш ли зрител - няма мечти?"...И защо зрителите да нямат мечти? Добро е стихчето ти, авторе, но в изобилието на щастието си, за което от години ни уверяваш се долавя...известна несигурност. Дано това са само мисли...авторски.
  • Санвали, Жанет, добре дошли и благодаря!
  • Приятно ме изненада с този си стих, Боженски.
    Поздрави!
  • "В този театър, наречен живот,
    аз играя своята роля."

    Хубаво, Иван!
Предложения
: ??:??