В тунелите
Страхът ми отдавна
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал,
се влачи животът венозно.
Крещя. Ощипи ме!
Дали не сънувам?
Отпред са онези тунели
със черни очи,
към които пътувам,
а в мене дрънчат мантинели.
Така ми е писнало
в тях да се блъскам.
С надежда да мина оттатък.
Така са ме стегнали,
че ще се пръсна.
Болят ме от вчера ребрата.
Това ли е утре -
бетонено, кръгло?
А пътят ми все продължава.
В тунелите няма
да дишам за дълго.
В тунели не се оживява!
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал,
се влачи животът венозно.
Крещя. Ощипи ме!
Дали не сънувам?
Отпред са онези тунели
със черни очи,
към които пътувам,
а в мене дрънчат мантинели.
Така ми е писнало
в тях да се блъскам.
С надежда да мина оттатък.
Така са ме стегнали,
че ще се пръсна.
Болят ме от вчера ребрата.
Това ли е утре -
бетонено, кръгло?
А пътят ми все продължава.
В тунелите няма
да дишам за дълго.
В тунели не се оживява!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
