Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
28.01.2009 г., 17:25 ч.

В тунелите 

  Поезия » Друга
1141 0 32
Страхът ми отдавна
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал,
се влачи животът венозно.


Крещя. Ощипи ме!
Дали не сънувам?
Отпред са онези тунели
със черни очи,
към които пътувам,
а в мене дрънчат мантинели.


Така ми е писнало
в тях да се блъскам.
С надежда да мина оттатък.
Така са ме стегнали,
че ще се пръсна.
Болят ме от вчера ребрата.


Това ли е утре -
бетонено, кръгло?
А пътят ми все продължава.
В тунелите няма
да дишам за дълго.
В тунели не се оживява!

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, в какви тунели съм попаднала и аз...Тичам към другия стих
  • Щом дори тунелите те карат да пишеш, не те мисля! Щастие? Талантът си е щастие сам по себе си, нали? Искам да ги видя тия тунели-и-и !
  • Браво!!!!
  • Безмълвен съм. Особено на финала...
  • "Отпред са онези тунели
    със черни очи,
    към които пътувам,
    а в мене дрънчат мантинели."
    !!!
    Аз си падам по мрачните стихове;за мен те често изразяват вътрешната сила и съпротива срещу нещата от реалността,които не харесваме.И водят към осъзнаване и израстване.
    Поздрави!
    Чета те с истинско удоволствие!
  • Ели, ела в моя тунел! Облепила съм го с тапети, има още тук там да се пипне, но поне съм се запасила с фенерчета и свещи, идвай! Само се чудя дали да го ремонтирам до края или да го зазидам, та да не ми духа. Светлина в края на...Не ни трябва, ние искаме да ни е романтично. Вземи едно шампанско като идваш. Ели, ще те удуша...от прегръдки!!!
  • Прочетох за дрънчене на мантинели, но ти пожелавам и звън на чинели
  • Ели, страхотен стих!
    Жесток!
  • Светлината е в порива да я търсиш!
    Удоволствие е, че прочетох!
  • Да, тунелите имат изход!
    Тичай към светлината!
    Поздравления!
  • Благодаря.
  • Разкошен е!
    Ели*!
  • Много силен стих!!!Поздрав!!!
  • Няма да стоиш дълго в тунела-вярвам в това,Ели! Пожелавам ти скорошно просветляване!!...И аз останах впечатлена,...за кой ли път!!
  • На мен също много ми хареса! Обичам да ти чета стиховете!
  • Благодаря ви! Изненадахте ме с коментарите си! А аз мисля, че не само "това с ребрата може и по-добре". Няколко места виждам за "по-добре", но предвид редакциите, които претърпя този стих, ще го оставя за по-нататъшна обработка, че множко ми дойде
    Още веднъж благодаря!
  • ,,С надежда да мина оттатък.''
    Ето, само заради това ,,стигане'' до светлината, си заслужава човек да се влаче!
    Ели, перфектен стихПрегръщам те!
  • Чудесно!
  • дойде оня, с мръсните ръце.

    Това с ребрата май може и по-добре. Ритъмът е за завист.

    Ако още твърдиш онова за вината... I've created a monster!

    П.П. Отговорно заявявам, че <u>си еднолично най-добрият автор</u>, който публикува (прясна поезия) с такива рейтове в този сайт.

    П.П.П. Позитивен стих? Наистина ли има търсене? Е, аз (поне) искам да те помня все така.
  • Не, Елица, това е само сън. Сънуваш. А в тунелите винаги има светлина в единия или другия край.
    Събуди се!
    Стихът ти е прекрасен.
  • Стих пречудесен!!!
    Но иначе - с Рия! А си такова Слънце!
    Прегръщам те, Елишко!!!*
  • Не сънуваш, за жалост. Да си спомняш откога не си писала позитивен стих? А? Защото аз не си спомням. Обявявам стачка. Искам да се усмихнеш и зарадваш себе си, мен + всички останали.
  • Велико!!!
  • много ми хареса, много..
  • Светлина видях тук,Ели!
  • С надежда!Ели - има светлина!
  • Страхотно!!! Поща, Ели!
  • В скайпа има едно емотиконче което ръкопляска и цвете има, та те и двете са за теб!
    Поздрав, Ели!
  • Супер!!!
  • Казах ли ти?!

    Ей си ти шестарата. Заслужи си я!
  • По-различен ми звучи този твой стих. Хареса ми! Но заедно с това и ми загорча. Тунелите все пак не са пещери - има изход. Надеждата остава. Някой ден ще пишеш за светлината от другата страна.
    Страхотен ритъм! Невероятен замах! За сетен път съм впечатлена! Аплодисменти, Ели! От сърце!
  • браво, Ели!
Предложения
: ??:??