Jan 28, 2009, 5:25 PM

В тунелите

Poetry » Other

1.3K 0 32

Страхът ми отдавна
не се е прибирал
и знам, че това е сериозно.
На четири крака,
почти колабирал,
се влачи животът венозно.

Крещя. Ощипи ме!
Дали не сънувам?
Отпред са онези тунели
със черни очи,
към които пътувам,
а в мене дрънчат мантинели.

Така ми е писнало
в тях да се блъскам.
С надежда да мина оттатък.
Така са ме стегнали,
че ще се пръсна.
Болят ме от вчера ребрата.

Това ли е утре -
бетонено, кръгло?
А пътят ми все продължава.
В тунелите няма
да дишам за дълго.
В тунели не се оживява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Ох, в какви тунели съм попаднала и аз...Тичам към другия стих

2009-06-23T21:57:40+03:00
ananel (Нелиса)

Щом дори тунелите те карат да пишеш, не те мисля! Щастие? Талантът си е щастие сам по себе си, нали? Искам да ги видя тия тунели-и-и !

2009-04-03T17:48:29+03:00
La_paloma (Ала баба)

Браво!!!!

2009-02-09T23:04:40+02:00
EMPEROR (Валентин Илиев)

Безмълвен съм. Особено на финала...

2009-02-09T22:24:51+02:00
i2na (Инна)

"Отпред са онези тунели
със черни очи,
към които пътувам,
а в мене дрънчат мантинели."
!!!
Аз си падам по мрачните стихове;за мен те често изразяват вътрешната сила и съпротива срещу нещата от реалността,които не харесваме.И водят към осъзнаване и израстване.
Поздрави!
Чета те с истинско удоволствие!

2009-02-03T11:06:24+02:00