2 nov 2011, 10:40

В твоите шепи

Poesía

818 0 4

В шепите си скрих пеперуда

с мокри криле на червено и златно,

душата ù пеперудена умираше,

сънувайки полет.

Стоплих я с дъха си на карамел,

съживих телцето без пръсти

и тя полетя,

точно когато заспиваше.

Пеперудата и аз си приличахме

по това, че се раждахме и умирахме

поне три пъти.

Във въздуха остана трептение

на пеперудени крила и ангелски.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Поздрави!
" Пеперудата и аз си приличахме..."

2011-11-02T14:11:17+02:00
imperfect (Яна)

Много, много красиво... Най-сърдечни пеперудени поздрави, Ваня!

2011-11-02T12:18:54+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

От душата ти извира красота
и в поезията ти се влива,
за да радваш нашите сърца,
когато сълзи в гърлото напират!

Сърдечен поздрав!

2011-11-02T10:49:44+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Ваня прекрасно е с тези пеперуди мила!обичам пеперуди въпреки че кратко живее тази красота!Поздрав!

2011-11-02T10:45:37+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0