2.11.2011 г., 10:40

В твоите шепи

807 0 4

В шепите си скрих пеперуда

с мокри криле на червено  и златно,

душата ù пеперудена умираше,

сънувайки полет.

Стоплих я с дъха си на карамел,

съживих телцето без пръсти

и тя полетя,

точно когато заспиваше.

Пеперудата и аз си приличахме

по това, че се раждахме и умирахме

поне три пъти.

Във въздуха остана трептение

на пеперудени крила и ангелски.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави!
    " Пеперудата и аз си приличахме..."
  • Много, много красиво... Най-сърдечни пеперудени поздрави, Ваня!
  • От душата ти извира красота
    и в поезията ти се влива,
    за да радваш нашите сърца,
    когато сълзи в гърлото напират!

    Сърдечен поздрав!
  • Ваня прекрасно е с тези пеперуди мила!обичам пеперуди въпреки че кратко живее тази красота!Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...