2.11.2011 г., 10:40 ч.
В твоите шепи
В шепите си скрих пеперуда
с мокри криле на червено и златно,
душата ù пеперудена умираше,
сънувайки полет.
Стоплих я с дъха си на карамел,
съживих телцето без пръсти
и тя полетя,
точно когато заспиваше.
Пеперудата и аз си приличахме
по това, че се раждахме и умирахме
поне три пъти.
Във въздуха остана трептение
на пеперудени крила и ангелски.
© Ваня Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много, много красиво... Най-сърдечни пеперудени поздрави, Ваня!
-
От душата ти извира красота
и в поезията ти се влива,
за да радваш нашите сърца,
когато сълзи в гърлото напират!
Сърдечен поздрав! -
Ваня прекрасно е с тези пеперуди мила!обичам пеперуди въпреки че кратко живее тази красота!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
" Пеперудата и аз си приличахме..."