В шепите си скрих пеперуда
с мокри криле на червено и златно,
душата ù пеперудена умираше,
сънувайки полет.
Стоплих я с дъха си на карамел,
съживих телцето без пръсти
и тя полетя,
точно когато заспиваше.
Пеперудата и аз си приличахме
по това, че се раждахме и умирахме
поне три пъти.
Във въздуха остана трептение ...