Nov 2, 2011, 10:40 AM

В твоите шепи

Poetry

817 0 4

В шепите си скрих пеперуда

с мокри криле на червено и златно,

душата ù пеперудена умираше,

сънувайки полет.

Стоплих я с дъха си на карамел,

съживих телцето без пръсти

и тя полетя,

точно когато заспиваше.

Пеперудата и аз си приличахме

по това, че се раждахме и умирахме

поне три пъти.

Във въздуха остана трептение

на пеперудени крила и ангелски.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

Поздрави!
" Пеперудата и аз си приличахме..."

2011-11-02T14:11:17+02:00
imperfect (Яна)

Много, много красиво... Най-сърдечни пеперудени поздрави, Ваня!

2011-11-02T12:18:54+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

От душата ти извира красота
и в поезията ти се влива,
за да радваш нашите сърца,
когато сълзи в гърлото напират!

Сърдечен поздрав!

2011-11-02T10:49:44+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Ваня прекрасно е с тези пеперуди мила!обичам пеперуди въпреки че кратко живее тази красота!Поздрав!

2011-11-02T10:45:37+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0