В шепите си скрих пеперуда
с мокри криле на червено и златно,
душата ù пеперудена умираше,
сънувайки полет.
Стоплих я с дъха си на карамел,
съживих телцето без пръсти
и тя полетя,
точно когато заспиваше.
Пеперудата и аз си приличахме
по това, че се раждахме и умирахме
поне три пъти.
Във въздуха остана трептение
на пеперудени крила и ангелски.
© Ваня Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави!