2 нояб. 2011 г., 10:40

В твоите шепи

811 0 4

В шепите си скрих пеперуда

с мокри криле на червено  и златно,

душата ù пеперудена умираше,

сънувайки полет.

Стоплих я с дъха си на карамел,

съживих телцето без пръсти

и тя полетя,

точно когато заспиваше.

Пеперудата и аз си приличахме

по това, че се раждахме и умирахме

поне три пъти.

Във въздуха остана трептение

на пеперудени крила и ангелски.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
    " Пеперудата и аз си приличахме..."
  • Много, много красиво... Най-сърдечни пеперудени поздрави, Ваня!
  • От душата ти извира красота
    и в поезията ти се влива,
    за да радваш нашите сърца,
    когато сълзи в гърлото напират!

    Сърдечен поздрав!
  • Ваня прекрасно е с тези пеперуди мила!обичам пеперуди въпреки че кратко живее тази красота!Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....