2 нояб. 2011 г., 10:40

В твоите шепи

819 0 4

В шепите си скрих пеперуда

с мокри криле на червено  и златно,

душата ù пеперудена умираше,

сънувайки полет.

Стоплих я с дъха си на карамел,

съживих телцето без пръсти

и тя полетя,

точно когато заспиваше.

Пеперудата и аз си приличахме

по това, че се раждахме и умирахме

поне три пъти.

Във въздуха остана трептение

на пеперудени крила и ангелски.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
    " Пеперудата и аз си приличахме..."
  • Много, много красиво... Най-сърдечни пеперудени поздрави, Ваня!
  • От душата ти извира красота
    и в поезията ти се влива,
    за да радваш нашите сърца,
    когато сълзи в гърлото напират!

    Сърдечен поздрав!
  • Ваня прекрасно е с тези пеперуди мила!обичам пеперуди въпреки че кратко живее тази красота!Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...