4 feb 2007, 0:55

В тъмнината

  Poesía
1.1K 0 14

В тъмнината сгушвам се до теб,

дъхът ми плахо твоя среща,

от очите ми, изпълнена с любов,

отронва се сълза гореща.

Устните ми, закопнели за целувка,

търсят твоите във мрака,

тялото ми, жадно за милувка,

с тихо нетърпение те чака…

Да, да...! Обсипвай ме с целувките си жарки,

с ръцете си разпалвай огън в мен…

Отпивай ме на глътки малки -

трептя във страстния ти плен...

Изригват във телата ни вулкани,

разпръскват се навред искри!

В прегръдките, така желани,

притихваме след миг – аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...