4 feb 2007, 0:55

В тъмнината

  Poesía
1.1K 0 14

В тъмнината сгушвам се до теб,

дъхът ми плахо твоя среща,

от очите ми, изпълнена с любов,

отронва се сълза гореща.

Устните ми, закопнели за целувка,

търсят твоите във мрака,

тялото ми, жадно за милувка,

с тихо нетърпение те чака…

Да, да...! Обсипвай ме с целувките си жарки,

с ръцете си разпалвай огън в мен…

Отпивай ме на глътки малки -

трептя във страстния ти плен...

Изригват във телата ни вулкани,

разпръскват се навред искри!

В прегръдките, така желани,

притихваме след миг – аз и ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...