25 oct 2013, 10:00  

В търсене на Лято

  Poesía » Otra
614 0 4

Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата.

Перата ù в черно и бяло
потръпват. Подтичват 
краката - червени от студ
върху стряхата.

Комините кашлят
мъгливи кълба от съмнения,
безлистите клони
чертаят ù пътя нататък.. 

Така е с душите -
настръхнали рошави птици -
те гонят Михаля,
а тях пък подгонва ги  вятърът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Публикувано във

© Електронно списание LiterNet, 07.06.2018. № 6 (223)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...