Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата.
Перата ù в черно и бяло
потръпват. Подтичват
краката - червени от студ
върху стряхата.
Комините кашлят
мъгливи кълба от съмнения,
безлистите клони
чертаят ù пътя нататък..
Така е с душите -
настръхнали рошави птици -
те гонят Михаля,
а тях пък подгонва ги вятърът.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!