Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата.
Перата ù в черно и бяло
потръпват. Подтичват
краката - червени от студ
върху стряхата.
Комините кашлят
мъгливи кълба от съмнения,
безлистите клони
чертаят ù пътя нататък..
Така е с душите -
настръхнали рошави птици -
те гонят Михаля,
а тях пък подгонва ги вятърът.
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!!!