Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата.
Перата ù в черно и бяло
потръпват. Подтичват
краката - червени от студ
върху стряхата.
Комините кашлят
мъгливи кълба от съмнения,
безлистите клони
чертаят ù пътя нататък..
Така е с душите -
настръхнали рошави птици -
те гонят Михаля,
а тях пък подгонва ги вятърът.
© Павлина Гатева Всички права запазени