11 sept 2007, 11:14

В ъгъла

  Poesía
765 0 17
В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
времето играе си с натрошените спомени.
От малките късчета
подрежда си пъзела.
Тъжно подсмърча и сълзица отронва.

В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
паяк заплита ми мислите в мрежа,
сякаш мухи са,
случайно излъгани.
После кръвта им кротко изцежда.

И аз съм се свряла
на тъмното в ъгъла,
сякаш съм лампа, отдавна повредена.
Поправям си чувствата.
Раздухвам си въглена.
Подпалвам душата си и в пламъка гледам.

Убивам си навика
да бъда все в ъгъла.
Заспало е времето. Преял дреме паякът.
Отварям прозореца.
Луната е кръгла.
Май има надежда да светне и в стаята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...