11 sept 2007, 11:14

В ъгъла

  Poesía
764 0 17
В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
времето играе си с натрошените спомени.
От малките късчета
подрежда си пъзела.
Тъжно подсмърча и сълзица отронва.

В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
паяк заплита ми мислите в мрежа,
сякаш мухи са,
случайно излъгани.
После кръвта им кротко изцежда.

И аз съм се свряла
на тъмното в ъгъла,
сякаш съм лампа, отдавна повредена.
Поправям си чувствата.
Раздухвам си въглена.
Подпалвам душата си и в пламъка гледам.

Убивам си навика
да бъда все в ъгъла.
Заспало е времето. Преял дреме паякът.
Отварям прозореца.
Луната е кръгла.
Май има надежда да светне и в стаята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...