В дъното на стаята, на тъмното в ъгъла, времето играе си с натрошените спомени. От малките късчета подрежда си пъзела. Тъжно подсмърча и сълзица отронва.
В дъното на стаята, на тъмното в ъгъла, паяк заплита ми мислите в мрежа, сякаш мухи са, случайно излъгани. После кръвта им кротко изцежда.
И аз съм се свряла на тъмното в ъгъла, сякаш съм лампа, отдавна повредена. Поправям си чувствата. Раздухвам си въглена. Подпалвам душата си и в пламъка гледам.
Убивам си навика да бъда все в ъгъла. Заспало е времето. Преял дреме паякът. Отварям прозореца. Луната е кръгла. Май има надежда да светне и в стаята.
"В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
паяк заплита ми мислите в мрежа,
сякаш мухи са,
случайно излъгани.
После кръвта им кротко изцежда"
Великолепно!Поздравления!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.