11.09.2007 г., 11:14 ч.

В ъгъла 

  Поезия
622 0 17
В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
времето играе си с натрошените спомени.
От малките късчета
подрежда си пъзела.
Тъжно подсмърча и сълзица отронва.

В дъното на стаята,
на тъмното в ъгъла,
паяк заплита ми мислите в мрежа,
сякаш мухи са,
случайно излъгани.
После кръвта им кротко изцежда.

И аз съм се свряла
на тъмното в ъгъла,
сякаш съм лампа, отдавна повредена.
Поправям си чувствата.
Раздухвам си въглена.
Подпалвам душата си и в пламъка гледам.

Убивам си навика
да бъда все в ъгъла.
Заспало е времето. Преял дреме паякът.
Отварям прозореца.
Луната е кръгла.
Май има надежда да светне и в стаята.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??