24 may 2015, 10:50

В Забрава

1K 0 0

В Забрава

 

Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати.
 
Там някъде из чуждата реалност,
затворено е туптящо сърце, неопознало
що е радост, що е обич или раздяла.
Един дъх вдиша и един издиша.

Там някъде измежду страниците на стар албум,
снимки на много лица, а всички те са непознати.
И крият чувства така далечни за настоящето.
Обсипани с думи изящни, думи но просто вятър.

Там някъде по света има момент едничък,
момент в бъдеще отминало и минало настояще.
Защото живота е като една клечка кибрит,
ще я драснеш и ще изгори, и после ще отдими.

Там някъде из редовете на стара книга
има стих изписан, но от прах затрупан.
А след векове ще е на боклука захвърлен,
защото всичко идва с надежда и
отива си в забравата на вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...