24.05.2015 г., 10:50

В Забрава

1K 0 0

В Забрава

 

Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати.
 
Там някъде из чуждата реалност,
затворено е туптящо сърце, неопознало
що е радост, що е обич или раздяла.
Един дъх вдиша и един издиша.

Там някъде измежду страниците на стар албум,
снимки на много лица, а всички те са непознати.
И крият чувства така далечни за настоящето.
Обсипани с думи изящни, думи но просто вятър.

Там някъде по света има момент едничък,
момент в бъдеще отминало и минало настояще.
Защото живота е като една клечка кибрит,
ще я драснеш и ще изгори, и после ще отдими.

Там някъде из редовете на стара книга
има стих изписан, но от прах затрупан.
А след векове ще е на боклука захвърлен,
защото всичко идва с надежда и
отива си в забравата на вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...