24.05.2015 г., 10:50

В Забрава

1K 0 0

В Забрава

 

Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати.
 
Там някъде из чуждата реалност,
затворено е туптящо сърце, неопознало
що е радост, що е обич или раздяла.
Един дъх вдиша и един издиша.

Там някъде измежду страниците на стар албум,
снимки на много лица, а всички те са непознати.
И крият чувства така далечни за настоящето.
Обсипани с думи изящни, думи но просто вятър.

Там някъде по света има момент едничък,
момент в бъдеще отминало и минало настояще.
Защото живота е като една клечка кибрит,
ще я драснеш и ще изгори, и после ще отдими.

Там някъде из редовете на стара книга
има стих изписан, но от прах затрупан.
А след векове ще е на боклука захвърлен,
защото всичко идва с надежда и
отива си в забравата на вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...