May 24, 2015, 10:50 AM

В Забрава

1K 0 0

В Забрава

 

Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати.
 
Там някъде из чуждата реалност,
затворено е туптящо сърце, неопознало
що е радост, що е обич или раздяла.
Един дъх вдиша и един издиша.

Там някъде измежду страниците на стар албум,
снимки на много лица, а всички те са непознати.
И крият чувства така далечни за настоящето.
Обсипани с думи изящни, думи но просто вятър.

Там някъде по света има момент едничък,
момент в бъдеще отминало и минало настояще.
Защото живота е като една клечка кибрит,
ще я драснеш и ще изгори, и после ще отдими.

Там някъде из редовете на стара книга
има стих изписан, но от прах затрупан.
А след векове ще е на боклука захвърлен,
защото всичко идва с надежда и
отива си в забравата на вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...