1 sept 2009, 14:12

В забрава

631 0 0

В забрава

 

Потъвам в полъх студен.

Отсъствие празно. Реещ се миг,

в минали дни, споделен.

Липса огромна, надига се с вик,

силен, разкъсващ стон спотаен.

Бледи сенки, бледият лик…

В спомен ума ми е пак покорен.

Тази липса, която боли

в твойта любов, прикована без жал.

Кръв от сърцето струи,

стене душата в скръб и печал.

„Ще забравя ли тази любов?”

                              Може би...

Тъна в съмнения на жлъчната кал.

Тази липса, разкъсва, крещи –

как в жарава тяло гори,

как сърцето обич мълви,

как пътя един, съдбата дели.

В самотата на тази раздяла

как копнея тебе да видя,

как копнея теб да забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...