1 sept 2009, 14:12

В забрава

634 0 0

В забрава

 

Потъвам в полъх студен.

Отсъствие празно. Реещ се миг,

в минали дни, споделен.

Липса огромна, надига се с вик,

силен, разкъсващ стон спотаен.

Бледи сенки, бледият лик…

В спомен ума ми е пак покорен.

Тази липса, която боли

в твойта любов, прикована без жал.

Кръв от сърцето струи,

стене душата в скръб и печал.

„Ще забравя ли тази любов?”

                              Може би...

Тъна в съмнения на жлъчната кал.

Тази липса, разкъсва, крещи –

как в жарава тяло гори,

как сърцето обич мълви,

как пътя един, съдбата дели.

В самотата на тази раздяла

как копнея тебе да видя,

как копнея теб да забравя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Константинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...