В забрава

Потъвам в полъх студен.

Отсъствие празно. Реещ се миг,

в минали дни, споделен.

Липса огромна, надига се с вик,

силен, разкъсващ стон спотаен.

Бледи сенки, бледият лик…

В спомен ума ми е пак покорен.

Тази липса, която боли

в твойта любов, прикована без жал.

Кръв от сърцето струи,

стене душата в скръб и печал.

„Ще забравя ли тази любов?”

                              Може би...

Тъна в съмнения на жлъчната кал.

Тази липса, разкъсва, крещи –

как в жарава тяло гори,

как сърцето обич мълви,

как пътя един, съдбата дели.

В самотата на тази раздяла

как копнея тебе да видя,

как копнея теб да забравя.