Sep 1, 2009, 2:12 PM

В забрава

  Poetry » Love
629 0 0

В забрава

 

Потъвам в полъх студен.

Отсъствие празно. Реещ се миг,

в минали дни, споделен.

Липса огромна, надига се с вик,

силен, разкъсващ стон спотаен.

Бледи сенки, бледият лик…

В спомен ума ми е пак покорен.

Тази липса, която боли

в твойта любов, прикована без жал.

Кръв от сърцето струи,

стене душата в скръб и печал.

„Ще забравя ли тази любов?”

                              Може би...

Тъна в съмнения на жлъчната кал.

Тази липса, разкъсва, крещи –

как в жарава тяло гори,

как сърцето обич мълви,

как пътя един, съдбата дели.

В самотата на тази раздяла

как копнея тебе да видя,

как копнея теб да забравя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....