В забрава
В забрава
Потъвам в полъх студен.
Отсъствие празно. Реещ се миг,
в минали дни, споделен.
Липса огромна, надига се с вик,
силен, разкъсващ стон спотаен.
Бледи сенки, бледият лик…
В спомен ума ми е пак покорен.
Тази липса, която боли
в твойта любов, прикована без жал.
Кръв от сърцето струи,
стене душата в скръб и печал.
„Ще забравя ли тази любов?”
Може би...
Тъна в съмнения на жлъчната кал.
Тази липса, разкъсва, крещи –
как в жарава тяло гори,
как сърцето обич мълви,
как пътя един, съдбата дели.
В самотата на тази раздяла
как копнея тебе да видя,
как копнея теб да забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
