В забрава
Потъвам в полъх студен.
Отсъствие празно. Реещ се миг,
в минали дни, споделен.
Липса огромна, надига се с вик,
силен, разкъсващ стон спотаен.
Бледи сенки, бледият лик…
В спомен ума ми е пак покорен.
Тази липса, която боли
в твойта любов, прикована без жал.
Кръв от сърцето струи,
стене душата в скръб и печал. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация