24 feb 2009, 18:43

В здрача 

  Poesía » De amor
771 0 3

Денят преваля,

небето сивее,

от облаци скрито.

В здрача размиват се

форми и граници.

Унесен в покоя на

стихващия град,

самотен крачи човекът.

А мисълта полита

далече, далече...

Начало и край

се преплитат в безкрая.

Аз съм тук, ти си там

и самотно е вече морето.

Но студ не усещам,

аз знам,

че ме чака

и утре зората,

възкръснала от ада

на душата гореща.

Кога или как -

не искам да зная,

но тук ще се върне

за мен светлината.

© Росица Малчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??