В здрача
Денят преваля,
небето сивее,
от облаци скрито.
В здрача размиват се
форми и граници.
Унесен в покоя на
стихващия град,
самотен крачи човекът.
А мисълта полита
далече, далече...
Начало и край
се преплитат в безкрая.
Аз съм тук, ти си там
и самотно е вече морето.
Но студ не усещам,
аз знам,
че ме чака
и утре зората,
възкръснала от ада
на душата гореща.
Кога или как -
не искам да зная,
но тук ще се върне
за мен светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Малчева Всички права запазени
